разчул е

Речник на българския език

1. разчул е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разчул е е производна форма на разчуя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разчул е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разчул е е производна форма на разчуя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).