разчуло

Речник на българския език

1. разчуло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разчуло е производна форма на разчуя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разчуло — мин. деят. св. прич. ср. р.

разчуло е производна форма на разчуя (мин. деят. св. прич. ср. р.).