разчул

Речник на българския език

1. разчул — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разчул е производна форма на разчуя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разчул — мин. деят. св. прич. м. р.

разчул е производна форма на разчуя (мин. деят. св. прич. м. р.).