разчуело

Речник на българския език

1. разчуело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разчуело е производна форма на разчуя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разчуело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разчуело е производна форма на разчуя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).