разчорляло

Речник на българския език

1. разчорляло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разчорляло е производна форма на разчорлям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разчорляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разчорляло е производна форма на разчорлям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разчорляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

разчорляло е производна форма на разчорлям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разчорляло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разчорляло е производна форма на разчорлям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).