разчорлял

Речник на българския език

1. разчорлял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разчорлял е производна форма на разчорлям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разчорлял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разчорлял е производна форма на разчорлям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разчорлял — мин. деят. св. прич. м. р.

разчорлял е производна форма на разчорлям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разчорлял — мин. деят. несв. прич. м. р.

разчорлял е производна форма на разчорлям (мин. деят. несв. прич. м. р.).