разчорлил

Речник на българския език

1. разчорлил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разчорлил е производна форма на разчорля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разчорлил — мин. деят. св. прич. м. р.

разчорлил е производна форма на разчорля (мин. деят. св. прич. м. р.).