разчоплял

Речник на българския език

1. разчоплял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разчоплял е производна форма на разчоплям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разчоплял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разчоплял е производна форма на разчоплям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разчоплял — мин. деят. св. прич. м. р.

разчоплял е производна форма на разчоплям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разчоплял — мин. деят. несв. прич. м. р.

разчоплял е производна форма на разчоплям (мин. деят. несв. прич. м. р.).