разчоплило

Речник на българския език

1. разчоплило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разчоплило е производна форма на разчопля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разчоплило — мин. деят. св. прич. ср. р.

разчоплило е производна форма на разчопля (мин. деят. св. прич. ср. р.).