разчоплил

Речник на българския език

1. разчоплил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разчоплил е производна форма на разчопля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разчоплил — мин. деят. св. прич. м. р.

разчоплил е производна форма на разчопля (мин. деят. св. прич. м. р.).