разчоплел

Речник на българския език

1. разчоплел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разчоплел е производна форма на разчопля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разчоплел — мин. деят. несв. прич. м. р.

разчоплел е производна форма на разчопля (мин. деят. несв. прич. м. р.).