разчовърквало

Речник на българския език

1. разчовърквало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разчовърквало е производна форма на разчовърквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разчовърквало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разчовърквало е производна форма на разчовърквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разчовърквало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разчовърквало е производна форма на разчовърквам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разчовърквало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разчовърквало е производна форма на разчовърквам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).