разчовърквала

Речник на българския език

1. разчовърквала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разчовърквала е производна форма на разчовърквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разчовърквала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разчовърквала е производна форма на разчовърквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. разчовърквала — мин. деят. св. прич. ж. р.

разчовърквала е производна форма на разчовърквам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. разчовърквала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

разчовърквала е производна форма на разчовърквам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).