разчовърквал

Речник на българския език

1. разчовърквал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разчовърквал е производна форма на разчовърквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разчовърквал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разчовърквал е производна форма на разчовърквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разчовърквал — мин. деят. св. прич. м. р.

разчовърквал е производна форма на разчовърквам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разчовърквал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разчовърквал е производна форма на разчовърквам (мин. деят. несв. прич. м. р.).