разчовъркало

Речник на българския език

1. разчовъркало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разчовъркало е производна форма на разчовъркам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разчовъркало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разчовъркало е производна форма на разчовъркам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разчовъркало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разчовъркало е производна форма на разчовъркам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разчовъркало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разчовъркало е производна форма на разчовъркам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).