разчетяло

Речник на българския език

1. разчетяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разчетяло е производна форма на разчета (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разчетяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разчетяло е производна форма на разчета (мин. деят. несв. прич. ср. р.).