разчете

Речник на българския език

1. разчете — сег. вр., 3 л., ед. ч.

разчете е производна форма на разчета (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. разчете — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

разчете е производна форма на разчета (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. разчете — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

разчете е производна форма на разчета (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).