разчертало

Речник на българския език

1. разчертало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разчертало е производна форма на разчертая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разчертало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разчертало е производна форма на разчертая (мин. деят. св. прич. ср. р.).