разчел

Речник на българския език

1. разчел — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разчел е производна форма на разчета (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разчел — мин. деят. св. прич. м. р.

разчел е производна форма на разчета (мин. деят. св. прич. м. р.).