разцъфтявало

Речник на българския език

1. разцъфтявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разцъфтявало е производна форма на разцъфтявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разцъфтявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разцъфтявало е производна форма на разцъфтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разцъфтявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разцъфтявало е производна форма на разцъфтявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разцъфтявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разцъфтявало е производна форма на разцъфтявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).