разцепел

Речник на българския език

1. разцепел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разцепел е производна форма на разцепя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разцепел — мин. деят. несв. прич. м. р.

разцепел е производна форма на разцепя (мин. деят. несв. прич. м. р.).