разцвърчало е

Речник на българския език

1. разцвърчало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разцвърчало е е производна форма на разцвърча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разцвърчало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разцвърчало е е производна форма на разцвърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разцвърчало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разцвърчало е е производна форма на разцвърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).