разцвърчало

Речник на българския език

1. разцвърчало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разцвърчало е производна форма на разцвърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разцвърчало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разцвърчало е производна форма на разцвърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разцвърчало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разцвърчало е производна форма на разцвърча (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разцвърчало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разцвърчало е производна форма на разцвърча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).