разцвърчали

Речник на българския език

1. разцвърчали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

разцвърчали е производна форма на разцвърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разцвърчали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разцвърчали е производна форма на разцвърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. разцвърчали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

разцвърчали е производна форма на разцвърча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. разцвърчали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

разцвърчали е производна форма на разцвърча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).