разцвърчала

Речник на българския език

1. разцвърчала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разцвърчала е производна форма на разцвърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разцвърчала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разцвърчала е производна форма на разцвърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. разцвърчала — мин. деят. св. прич. ж. р.

разцвърчала е производна форма на разцвърча (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. разцвърчала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

разцвърчала е производна форма на разцвърча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).