разхълцвало

Речник на българския език

1. разхълцвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разхълцвало е производна форма на разхълцвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разхълцвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разхълцвало е производна форма на разхълцвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разхълцвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разхълцвало е производна форма на разхълцвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разхълцвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разхълцвало е производна форма на разхълцвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).