разхълцвал

Речник на българския език

1. разхълцвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разхълцвал е производна форма на разхълцвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разхълцвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разхълцвал е производна форма на разхълцвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разхълцвал — мин. деят. св. прич. м. р.

разхълцвал е производна форма на разхълцвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разхълцвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разхълцвал е производна форма на разхълцвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).