разхубавял си

Речник на българския език

1. разхубавял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разхубавял си е производна форма на разхубавя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разхубавял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разхубавял си е производна форма на разхубавея (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. разхубавял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разхубавял си е производна форма на разхубавея (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).