разхубавял

Речник на българския език

1. разхубавял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разхубавял е производна форма на разхубавя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разхубавял — мин. деят. несв. прич. м. р.

разхубавял е производна форма на разхубавя (мин. деят. несв. прич. м. р.).

3. разхубавял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разхубавял е производна форма на разхубавея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. разхубавял — мин. деят. св. прич. м. р.

разхубавял е производна форма на разхубавея (мин. деят. св. прич. м. р.).