разхубавил съм

Речник на българския език

1. разхубавил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разхубавил съм е производна форма на разхубавя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. разхубавил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разхубавил съм е производна форма на разхубавя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).