разхубавил си

Речник на българския език

1. разхубавил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разхубавил си е производна форма на разхубавя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разхубавил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разхубавил си е производна форма на разхубавя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).