разхубавил е

Речник на българския език

1. разхубавил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разхубавил е е производна форма на разхубавя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разхубавил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разхубавил е е производна форма на разхубавя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).