разхубавило е

Речник на българския език

1. разхубавило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разхубавило е е производна форма на разхубавя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разхубавило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разхубавило е е производна форма на разхубавя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).