разхубавило

Речник на българския език

1. разхубавило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разхубавило е производна форма на разхубавя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разхубавило — мин. деят. св. прич. ср. р.

разхубавило е производна форма на разхубавя (мин. деят. св. прич. ср. р.).