разхубавила

Речник на българския език

1. разхубавила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разхубавила е производна форма на разхубавя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разхубавила — мин. деят. св. прич. ж. р.

разхубавила е производна форма на разхубавя (мин. деят. св. прич. ж. р.).