разхленчил е

Речник на българския език

1. разхленчил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разхленчил е е производна форма на разхленча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разхленчил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разхленчил е е производна форма на разхленча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).