разхленчило е

Речник на българския език

1. разхленчило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разхленчило е е производна форма на разхленча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разхленчило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разхленчило е е производна форма на разхленча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).