разхленчило

Речник на българския език

1. разхленчило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разхленчило е производна форма на разхленча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разхленчило — мин. деят. св. прич. ср. р.

разхленчило е производна форма на разхленча (мин. деят. св. прич. ср. р.).