разхленчили

Речник на българския език

1. разхленчили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разхленчили е производна форма на разхленча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разхленчили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

разхленчили е производна форма на разхленча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).