разхленчила

Речник на българския език

1. разхленчила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разхленчила е производна форма на разхленча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разхленчила — мин. деят. св. прич. ж. р.

разхленчила е производна форма на разхленча (мин. деят. св. прич. ж. р.).