разхленчил
1.
разхленчил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
разхленчил
е производна форма
на разхленча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
разхленчил —
мин. деят. св. прич. м. р.
разхленчил
е производна форма
на разхленча (мин. деят. св. прич. м. р.).