разхленчил

Речник на българския език

1. разхленчил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разхленчил е производна форма на разхленча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разхленчил — мин. деят. св. прич. м. р.

разхленчил е производна форма на разхленча (мин. деят. св. прич. м. р.).