разхленчели

Речник на българския език

1. разхленчели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

разхленчели е производна форма на разхленча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разхленчели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

разхленчели е производна форма на разхленча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).