разхленчела

Речник на българския език

1. разхленчела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разхленчела е производна форма на разхленча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разхленчела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

разхленчела е производна форма на разхленча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).