разхленчел

Речник на българския език

1. разхленчел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разхленчел е производна форма на разхленча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разхленчел — мин. деят. несв. прич. м. р.

разхленчел е производна форма на разхленча (мин. деят. несв. прич. м. р.).