разхищавал си

Речник на българския език

1. разхищавал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разхищавал си е производна форма на разхищавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разхищавал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разхищавал си е производна форма на разхищавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. разхищавал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разхищавал си е производна форма на разхищавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).