разхищавал е

Речник на българския език

1. разхищавал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разхищавал е е производна форма на разхищавам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разхищавал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разхищавал е е производна форма на разхищавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разхищавал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разхищавал е е производна форма на разхищавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).