разхищавало си

Речник на българския език

1. разхищавало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разхищавало си е производна форма на разхищавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. разхищавало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разхищавало си е производна форма на разхищавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. разхищавало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разхищавало си е производна форма на разхищавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).