разхищавало е

Речник на българския език

1. разхищавало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разхищавало е е производна форма на разхищавам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разхищавало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разхищавало е е производна форма на разхищавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разхищавало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разхищавало е е производна форма на разхищавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).