разхищавал

Речник на българския език

1. разхищавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разхищавал е производна форма на разхищавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разхищавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разхищавал е производна форма на разхищавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разхищавал — мин. деят. св. прич. м. р.

разхищавал е производна форма на разхищавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разхищавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разхищавал е производна форма на разхищавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).