разхитяло

Речник на българския език

1. разхитяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разхитяло е производна форма на разхитя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разхитяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разхитяло е производна форма на разхитя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).